| [ |
mood |
| |
calm |
] |
| [ |
music |
| |
Junk - Life Is Good |
] |
Имам нужда да се самобичувам.
Какво прави едно нормално момиче, когато симпатично мило момче я хареса? Когато момчето тръгва да изпраща нея и приятелката й, въпреки че живее в противоположния край на града? Когато се опитва да води разговори? Ами нормалното момиче леко по леко хлътва по момчето.
Какво прави Ани обаче? Ооо,Ани първо се зарадва,че Сашо е казал, че е "сладка,мила, умна и скромна". После обаче изведнъж ревна: "Че защо ме е нарекъл "скромна"?Аз не съм скромна!Ася кажи му,че не съм скромна!!!А и бтв той откъде знае,че съм умна?! Ние не сме разменили повече от четири реплики на кръст о0!"
Ася: Не мога да му кажа, предполага се,че аз не знам какво е казал за теб, камо ли ти да знаеш!
После, когато Ася и Ани ги изпращат Светльо (гаджето на Ася) и Сашо, Ани си стига до кръстовището,на което се разделят и вижда,че е зелено. Изведнъж се разбързва и казва "Чао", само като чува Сашовото "Ама тя близко ли живее?" и драсва съвсем. Следващата вечер се получи почти същото с едната разлика,че той не посмя да пита дали живея близо.О, и го видях гол. Добре де, по боксерки, но ако бях видяла още, щях да припадна. Освен това да прибавим: момчето е барабанист (!!!), внимателен е, има хубаво тяло,ходи на фитнес и има пари. Не, че това е от значение, но когато се самобичувам,изтъквам всичките му предимства. В събота не отидох на концерта им, а днес казах на Ася, че не го искам.
Глупава съм, знам >.< Ама не мога. Любовта не е за мен, докато бяхме заедно ми вряха червата. След подобни наченки на свалка, се сещам защо ми е толкова хубаво без гажде. Не ми понася добре цялата тази простотия с флиртове, свалки, флуиди,изчаквания, срещи. Всъщност имало е хора, с които е нямало подобни нерви. Предполагам,че няма да откажа тогава, когато не усетя напрежение. Дотогава ще бягам. И ще се крия. Мисля да пропусна една седмица излизането с тях, евентуално Сашо да схване намека. Пък и принципно не би трябвало да ми е неудобно, защото той не ми е предлагал, нито нещо. Ама адски ме издразни с това "скромна". Мразя да ми казват,че съм скромна! Не съм скромна! Аз искам много! И баща ми казва, че съм скромна >.< Мразя го това скромна. Наистина много го мразя. А Ася и Гергана се държаха адски адекватно, аз подозирах, че те умишлено не ми казват,че Сашо си пада сериозно по мен, защото ще се психирам. И действително така се оказа, Гиги каза,че не ми казвали, защото съм щяла да изперкам. Малко ми беше гузно за Ася, когато й казах,че не го искам, защото тя беше супер ентусиазирана да ни събере. Накрая я питах дали ми се сърди и в отговор Гери се засмя и каза "Нали те знаем, само да не вземеш да бягаш от нас сега!" Обичам ги. Много много.
Скоро ще ходим на дискотека с Рал,Ний и Бу на диско. Без момчета! Никакви момчета! Поне два месеца и реших го, ще бъда без кавалер на бала. Няма да се тревожа и за това. Достатъчно други неща имам да мисля. Вярно е,че искам Киро. Но да погледнем реално на нещата, той ходи с рояк момичета около себе си, сигурно си има приятелка и да няма, има си някоя,която иска да покани.А в реалния живот не става като по филмите и той няма да ми скочи в мига,в който го поканя! А и на бала няма да каня, ако някой ме покани, може да приема. Но няма да каня!
Бал,бал,бал,бал,бал..... Gream, сигурно ще си умре от кеф да пробва рокля след рокля, но аз се прибрах вкъщи смъртно уморена с десет възможни рокли за бала наум и без никаква идея коя да избера. Мама хареса лилавата рокля, татко хареса лилавата рокля.Аз харесах горната част на лилавата рокля, долната е грозна. Но забележете сега тънкия момент, Мен ме притесни цената от 480 лв. Все пак тази рокля няма да я нося през ден, за да си оправдае цената, след бала ще я облека максимум 2-3 пъти. Няма смисъл да платим 500 лв за къса рокля. За сведение - дългите вървят към 500,но късите - не или поне не всички. Та така. Въпросът е,че мама и татко хич не ги притеснява цената о0 И нямат нищо да платят 500 лв.Опитах се да ги вразума, мама говори само за лилавата рокля, та лилавата рокля, според татко е идеална, Но на мен ми е просто богохулно да им струвам 500 лв само роклята и имайки предвид,че дори не харесвам долната част! Ох,да ви се оплача :( Три месеца описвам на момичетата роклята, за която си мечтая. Отидохме в един магазин, открихме Я. Дори беше в любимата ми цветова комбинация розово с черно и какво?! Беше заета! От моето училище!Ноември месец! Ама аз ще я намеря коя е, ще я намеря на бала! Ще види тя! И така, трябва да си избирам от другите рокли. С мама ще ходим пак тази събота, да знаете, искрено се надявам лилавата да е купена. Не искам да дават 500 лв за нея. Да не говорим, че ми трябват обувки, чанта, прическа, грим, бижута и рокля за изпращането! Общата сметка върви грубо към 1000 -1500 лв, мъчно ми става. Ужасно е,не мога да си избера рокля, за Бога! И приемат поръчки до средата на февруари, имам чувстото,че ако не си купя в събота, ще остана без рокля.А нищо не ми харесва достатъчно. Е, може би една жълта рокля с черна дантела, но тя е дълга и с обръч,аз рокля с обръч няма да нося! Камо ли дълга. Та може да ми я скъсят,но нямам представа как ще изглежда скъсена и все пак мисля да се спра на нея :/ Тя е красива и ми отива. С мама хич не можем да решим, накрая ще замъкна и татко с мен, въпреки че ме е срам, но ми трябва някой/евентуално аз/ да кажа "това Е!" и да си я купя. Ох, пак го превърнах в световен проблем.
Спрях да пускам пари в касичката,не,защото спрях да псувам, а защото ми умря ентусиазмът,но псувам по-малко и когато ми дойде на устата, спирам :) щастлива съм.
И ми се плаче. Заговорихме се с един приятел за старите времена, аз се сетих за един &^^#*)@*^$ и се сдухах. ПМС-ът ми е замесен в цялата работа, усещам го това.
Днес, докато с Ний и Бу чакахме родителите да излязат от родителската среща за матурите,(аз предвидливо пропуснах да кажа на татко,че половин час по-рано е имало нормална родителска среща, на която е можел да ми научи оценките.), Иво чакаше с нас.И стана въпрос за това как той мрази, когато си споделя проблем, някой друг да му казва "Ох,и аз така...". "Кво ме интересува,че и ти така?!Аз искам да ти кажа за моя проблем,не да слушам твоя." Та току-що се опитах да споделя и реакцията беше "И аз така,ама...". В крайна сметка аз нея утешавам, та се сетих за Иво,де. И неговото "Кво ме интересува" :)
|
това ми е кафявото със звездичките, което е просто любов
това ми е гривничката.
тук се изфуквам колко яко ми стои на ръката :)